онлайн вестник
Веднъж прочетох “Двойната Лотхен” на Ерих Кестнер само за един ден.
И все още смятам това за вид постижение. Бях на 12 или 13 години и със семейството бяхме на една от регулярните ни екскурзии до езерото Панчарево. През 2007 – 2008 година това езеро все още не беше погълнато от град София, както е сега. Имаше усамотение, папури и любимата ми миризма на блато.
„Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.“
Тази строфа от Атанас Далчев е може би най-големият страх на хората, които прекарват дълго време в четене. А в днешно време работата от вкъщи може да носи същата нотка: на ден, който преминава глух и пуст
Моят дядо Радой Ралин ни напусна през 2004г., когато бях едва на осем години. Образът, който в последствие съм си изградила за него, идва главно от разказаното от родителите ми, но и прочетеното в книгите „Просто живях…“[1], „Хора и срещи по моя път“[2] и „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“[3]. Личният контакт с негови приятели и познати също ми е помогнал да разбера повече за неговия характер и дейност.
Идейно-политическите въпроси трябва да се разрешават не чрез кръв и разруха, а посредством разум и исторически аргументи.
Краят на годината е ознаменуван в София с редица убийства и с една министерска криза – разбира се не вследствие на убийствата, те са нещо обикновено за България. Най-напред едно македонско – пак пред самото Военно министерство.
Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.
2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше:
3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
“Мисля, че пълното единодушие на много хора е първият белег на тиранията.”
*This is not a fancy sketch. I got it from a clergyman who was an instructor at Woolwich forty years ago, and who vouched for its truth.
Стефан Стоянов, като син на българския поет, сатирик и дисидент Радой Ралин, дълги години е свидетелствал лично на творческия процес на баща си. Сега Стефан създава ведри епиграми, засягащи съвременни казуси. Публикувам няколко от тях:
Последният брой на вестник “Независимост” излиза на 12 октомври 1874 г. под редакцията на Любен Каравелов. В този брой е отпечатан и следният фейлетон на Христо Ботев:
Кога печална есен наближава
и жълт листец по вятра полети
в оставена от птичките дърбрава
дете, обичаш ли да ходиш ти?
