онлайн вестник
opisanie
Идейно-политическите въпроси трябва да се разрешават не чрез кръв и разруха, а посредством разум и исторически аргументи. Не може в епохата на интеграционни усилия и растежът на международните контакти, на плуралистичната демокрация и интернетската всеобхватност да бъдат убивани деца и болни, да бъдат разрушавани сгради и мостове, които са на цялото човечество. Войната е една,…
30 декември 1932, Петък. Краят на годината е ознаменуван в София с редица убийства и с една министерска криза – разбира се не вследствие на убийствата, те са нещо обикновено за България. Най-напред едно македонско – пак пред самото Военно министерство. Същия ден друго, не македонско: в една къща шумно се веселили млади българи; един…
Read More “Из дневника на Кирил Христов, 30 – 31 декември 1932” »
Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2. И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3. блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6. Блажени…
24 декември Бе определено бенефисът да се състои на 8 януари, втория ден на Коледа. Попитах онзи ден Омарчевски мога ли да поканя жена му да вземе непосредствено участие в пласирането на билетите. – Аз й се не бъркам, У нас има пълно равноправие. Отнесете се до нея, поканете я. Аз в нищо й…
Read More “Из дневника на Кирил Христов, през края на 1921-ва, началото на 1922-ра” »
През цялата 1957 г. Б. Делчев не нанася нито ред в дневника си. Две години по-късно той отбелязва сентенциозно:“Мисля, че пълното единодушие на много хора е първият белег на тиранията.”
Останаха броени месеци до 100-годишнината от рождението на моя дядо Димитър Стоянов – Радой Ралин, а текстът на книгата с мой подбор на негови стихотворения, която нарекох “Късно Откритие”, вече е готов и е в издателство “Модерно Изкуство”. Това ще е първата и, надявам се, далеч не последната книга, която помагам да се издаде в…
Две Лица е мой проект за сборник от тъжни къси разкази с биографична нотка. Късите разкази винаги са били любимият ми и предпочитан литературен жанр, а идеята за този сборник се върти в главата ми от повече от 10 години. Време е да я материализирам.
Мразя, когато в парковете има неадекватни бабички, които винаги споделят мнението си на околните – познати и непознати, търсейки само някои да се съгласи с тях. Особено когато го правят на площад „Журналист”. Името на площад “Журналист” предполага там да се събират хора с една идея по-интелектуални от останалите (и с много идеи по-интелектуални от онзи…
8:43 сутринта. Лека мъгла се разстилаше по пустия перон. Преди няколко минути те бяха достигнали до гарата и се надяваха скоро да дойде влак. Разположиха се на една почти здрава, но олющена пейка и започнаха да си говорят. Лицата им все още грееха от впечатления от пътешествието, от което се връщаха. Сега бяха мръсни, изморени…
24 декември 1931, събота Няколко дни вече са заети с дреболии. Правим с Номча разни покупки за подаръци, пишем за празниците писма и поздравителни карти. Днес накичих великолепно елхата, поставена пред голямото огледало на скрина. От едната страна купове пакети, нейните подаръци (на брой 13!), от другата – моите. Ще празнуваме сам-сами. За утре следобед…
*This is not a fancy sketch. I got it from a clergyman who was an instructor at Woolwich forty years ago, and who vouched for its truth. It was a banquet in London in honor of one of the two or three conspicuously illustrious English military names of this generation. For reasons which will presently…
26/03/1920 Колкото повече нашите съседи, особено гърците, желаят да ни представят на западните народи като едно диво културонеспособно племе, сякаш толкова по-видима става даже за най-отдалечените наблюдатели светлината на българския дух. Ето напр. с какви топли думи римските вестници посрещат напоследък творчеството на двама талантливи българи, изложили скулптура и живопис в Рим наред с представители…
Стефан Стоянов, като син на българския поет, сатирик и дисидент Радой Ралин, дълги години е свидетелствал лично на творческия процес на баща си. Сега Стефан създава ведри епиграми, засягащи съвременни казуси. Публикувам няколко от тях: Sus Scrofa Domesticus ac Reptilia Тя нарече ме свиня,аз нарекох я влечуго.Какво да очакваш друго?От брак между свиня и влечуго……
Последният брой на вестник “Независимост” излиза на 12 октомври 1874 г. под редакцията на Любен Каравелов. В този брой е отпечатан и следният фейлетон на Христо Ботев: Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползувайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне…
Кога печална есен наближаваи жълт листец по вятра полетив оставена от птичките дърбравадете, обичаш ли да ходиш ти? Обичаш ли под дъбове вековнипо дни унесена в самотада слушаш песнопения гробовнивъв вихъра на сухите листа? Да гледаш как пълзи мъглатапо чуките на Стара планинада плачеш над тревите и цветятапопарени от ранната слана. Девойко, ако в сладкото…
На днешния ден преди 151 години в Букурещ е отпечатан първият брой на вестник “Свобода” под редакцията на Любен Каравелов. “Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите – вода, така също за човека е потребна най-напред от всичко свобода” – с това послание на 7 ноември 1869 г. излиза първият брой на…
Read More “151 години от издаването на първия брой на вестник “Свобода”” »
