30 декември 1932, Петък.
Краят на годината е ознаменуван в София с редица убийства и с една министерска криза – разбира се не вследствие на убийствата, те са нещо обикновено за България. Най-напред едно македонско – пак пред самото Военно министерство. Същия ден друго, не македонско: в една къща шумно се веселили млади българи; един адвокат, който живеел в същия коридор, излязъл и помолил един свой познат, млад офицер да не дигат толкова шум, понеже работел над едно дело, което ще се гледа на другия ден; офицерът в отговор му лепва две плесници, на които адвокатът не отвърнал; пти туй по-късно, при разотиване на гостите, в коридора се казвали някои обидни думи по адрес на адвоката; той слиза на улицата, застига поручика и поисква обяснения, пияният офицер изважда шашката си и го насича по главата. Идват стражари, арестуват всички. Тежко раненият отнисат в болницата. Наранителят бива пуснат веднага. На утрото го среща пред Народното събрание братът на адвоката, също поручик и му поисква обяснение. След няколко остри реплики адвокатовият брат изтегля револвера си и поваля с няколко куршума своя колега. Какво самоизяждане на тая болна българска интелигенция! Колко ненужни, безсмислени жертви!
На другия ден – цяло сражение на протогеровисти и михайловисти, насред площад “Александър”, пред двореца, и то тъкмо когато Малинов като председател на Камарата е бил на аудиенция при цар Бориса по разрешение на кризата. Протогеровистите са били облечени като ловци и стреляно е главно с пушки , същинско сражение. Няколко души убити, мнозина тежко и леко ранени. Един хубав симптом: публиката този път не се разбягва, а показва известна инициатива: улавя поне едного и подгонва втори чак до булевард “Цар Освободител”. Той хвърля бомба, която би убила десетки души. Но един смел човек от публиката я грабва и откъсва горящия фитил. Единственият великолепен мотив в цялата тая мизерия. Жалко, че телеграмата по чуждите вестници не съобщава името на тоя херой. Между това един стражар застрелва побеснелия кръвник, преди той да стреля или хвърли втора бомба.
Вчера надвечер ходих в легацията. Министъра го нямаше. Новини по кризата в София никакви. Консулът Дряновски и госпожата му са твърде бодри; той вярва, че кабинета ще състави Гичев. Милев е омърлушен, но се опита да се пошегува с мене: да съм се готвел за министър на просветата. Отговорих им, че няма да се наредя между няколкостотин идиота, сред които случайно е имало 4-5 умни хора, чието дело обаче е било систематично спъвано. Не бих жертвувал своята свобода нито за поста председател на републиката. – Дряновски разправя, че е бил вече по-рано канен за министър, но не приел. Дава да се чувствува, че и сега може да бъде поканен, ако Гичев състави кабинета. -Днес ходих пак в легацията за новини по кризата. Няма никакви. Умислени са. Най-бодър е Дорев – опира се, разбира се на македонците. Най-убит е милионерът Константинов, голям спекулант, демократ; дошъл е тука по пласиране на тютюните. Кризата може да направи печалбите му, които не ще са малки, проблематични. Пъшка, пуфти, не умее да покаже твърдост, характер. Баба…
Поискаха да узнаят моето мнение. Казах им, че смятам положението в България за неудържимо.. И да се закърпи коалицията сега, кризата в близко бъдеще ще избухне още по-остра. Не се ли даде възможност на земеделците да прокарат някои необходими и смели реформи, очаква ни или фашистка диктатура, и кръвопролития като през 1923, или – революция идната пролет …
31 Декемрви 1932, събота
Последен ден на моята, може би, последна цяла година. Събудих се тъжен и неотпочинал, а като че повече уморен. Отварям “Prager Presse”: телеграма, подадена след полунощ – кризата закърпена. Министър-преседател остава пак тоя отвратителен хотелджия – нещо повече: мръсен стар пезевенкин – Мушанов. Земеделците отстъпват просветата на либералите, а тия на първите – търговията. С това се приключва цялата работа. Нетраен кърпеж …
Из дневника на Кирил Христов, “Време и Съвременници” том 11