онлайн вестник
Карам колело за придвижване в София от 2017 г. досега. Почти 10 години. Карала съм колело със сако, с официален костюм, със суитчър и кецове, със спортни дрехи и дори с рокля. Карала съм колело с платнена пазарска торба и с кожена дизайнерска чанта. Карала съм с колело, за да отида на опера, на театър,…
Read More “Докога в България спорта „хазарт“ ще е по-добре приет от спорта „колоездене“ ?” »
(На снимката е стихотворението на Радой Ралин “Коноп”, част от книгата “Късно откритие”) Вече от години вярвам, че е несправедливо тийнейджъри и възрастни да бъдат арестувани за притежание на каквото и да било количество канабис. И ми се струва още по-безмислено тийнейджъри и възрастни да бъдат арестувани за притежание на малки количества като един грам,…
Read More “Време е да се присъединим към зоната на европейския свободен канабис!” »
Преди няколко дни написах пост против арестуването на тийнейджъри и възрастни за притежание на канабис и с призив за свобода на канабиса за развлекателни, медицински и индустриални цели в България. Една тема, по която дълго време исках да пиша, но не знаех точно как. Тъй като за пръв път се престраших да говоря публично за…
Read More “Откритие: Фейк-профилите са против свободата на канабиса в България” »
Градския транспорт в София е институция, на която човек никога не трябва да има доверие.
Разписанията, поставени на всяка спирка са олющени, откъртени, изгорени, зацапани, надраскани, обелени и т.н., в зависимост от квартала, в който са. На спирките обикновено липсват каквито и да е пейки, но ако все пак има някакви, там са насядали 4-5 бабета, наредили отпред домати, краставици, зарзават, орехи, марули, целина, цветя – всичко това домашно произведено в бидони на балкона.
Веднъж прочетох “Двойната Лотхен” на Ерих Кестнер само за един ден.
И все още смятам това за вид постижение. Бях на 12 или 13 години и със семейството бяхме на една от регулярните ни екскурзии до езерото Панчарево. През 2007 – 2008 година това езеро все още не беше погълнато от град София, както е сега. Имаше усамотение, папури и любимата ми миризма на блато.
По време на официалните празници, хората се развихрят в своите хобита, в своите пасивни и активни почивки. А в същото време домашните насилници се развихрят в насилието.
Ако страдате от безсъние, е възможно да имате домашен насилник наоколо, който да ви държи нащрек.
“Водим по домовете си вътрешни войни, много по-тежки от гражданските…” Джовани Пико дела Мирандола, 1486г.
1. “Не на домашното насилие” за повечето хора означава “Не искам и да чуя за домашното насилие”
На 1 януари 2023 г. си поставих за цел да посетя 20 населени места в България и 4 държави в Европа. За човек, който никога не е имал кола, такъв план изисква самоотверженото съчетание от стройна организация и стремителна спонтанност.
„Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.“
Тази строфа от Атанас Далчев е може би най-големият страх на хората, които прекарват дълго време в четене. А в днешно време работата от вкъщи може да носи същата нотка: на ден, който преминава глух и пуст
“Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; ” Притчи Соломонови
Това е историята на едно момче от средната класа. Отраснало с пример както за градивност, така и за деструкция. Проявяващо ненужна агресия към малката си сестра от ранна възраст. Но тази агресия винаги закриляна от майка му, под предлог че той е единствения й син.
Капката, която изсушава
„Домашно насилие“ е бюрократичен термин, който се стреми да назове поругаването на един живот в комфорта на собствения дом на жертвата. Тормозът може да има много различни проявления, както физически така и вербални. Най-често е и телесен и душевен.
Ако беше станал всемирен потоп, който да унищожи всички книги на хартиен и дигитален носител, кои книги биха олицетворявали своеобразния Ноев ковчег? Кои книги носят в себе си текстове от възможно най-много други книги? Кои книги пазят в себе си постиженията на най-много различни автори? Това са антологиите.
Жертвите на комунистическите движения и социалистическия режим в България са много. Атентатът в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 година е най-големият терористичен акт в Царство България, но не е изолиран случай.
Моят дядо Радой Ралин ни напусна през 2004г., когато бях едва на осем години. Образът, който в последствие съм си изградила за него, идва главно от разказаното от родителите ми, но и прочетеното в книгите „Просто живях…“[1], „Хора и срещи по моя път“[2] и „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“[3]. Личният контакт с негови приятели и познати също ми е помогнал да разбера повече за неговия характер и дейност.
Една от най-известните истории свързани с дядо ми е тази за „Люти чушки“. През 1968 след донос на Анастас Солаков книгата е иззета от книжарниците и е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. Благодарение на физичните закони, от комините са излизали обгорени страници, които хората са си вземали от улицата. За щастие не е изгорен целия тираж, защото половината вече е бил разпродаден.
На 27.04.22 г. Сатиричния театър отбеляза 100 години от рождението на Радой Ралин със спектакъла “Една красива грешка” пред пълна зала.
Идейно-политическите въпроси трябва да се разрешават не чрез кръв и разруха, а посредством разум и исторически аргументи.
От около година насам в ж.к. Изток се случва една гнусна история, която звучи грозно, но е важно да й се обърне внимание.
До съседния 6-ти блок има един триметров храст, който е там още от детството ми. Напролет и през лятото се обагря в красиви жълти цветенца. През лятото на 2021, забелязах, че е обагрен с още нещо – цветни торбички с кучешки изпражнения.
На 03.01.2022, почина моят мил съсед – българският композитор Артин Потурлян. Изказвам искрени съболезнования на семейството му!
Артин Потурлян завършва Българска държавна консерватория със специалност музикална педагогика. През годините на следване учи композиция при проф. Пенчо Стоянов и проф. Панчо Владигеров.
Честита Нова година, мили читатели!!!
Пожелавам ви да е изпълнена със здраве, мир, свободно слово, лично щастие и просперитет!
С гордост мога да съобщя, че досега нито веднъж не съм гледала реч на Радев на Нова година и тази година също спазих традицията.