Карам колело за придвижване в София от 2017 г. досега. Почти 10 години.
Карала съм колело със сако, с официален костюм, със суитчър и кецове, със спортни дрехи и дори с рокля. Карала съм колело с платнена пазарска торба и с кожена дизайнерска чанта.
Карала съм с колело, за да отида на опера, на театър, на работа, на пазар. Или просто съм излизала да карам за спорт и за разходка: да разгледам някои от любимите ми места в София.
Когато живеех в Изток, имах два основни варианта да стигна до центъра: покрай Цариградското шосе или през алея „Яворов” в Борисовата. По Цариградско шосе се стига много по-бързо до центъра за около 7 мин, но там на моменти е страшно. Има няколко места, където коли влизат и излизат от шосето и трябва много да се внимава. През Борисовата времето е двойно: около 15 мин, но там поне съм на сянка, сред дървета и сред други колоездачи и пешеходци.
Ползвах и двата варианта, в зависимост от случая.
За тренировка си бях изготвила много готин кръгов маршрут:
пл. „Радой Ралин“ – Борисова градина – Орлов мост – велоалеята на Евлоги Георгиев – парка „Заимов“ – велоалеята на Дондуков – парка пред Народния театър – ул. Славянска – Княжеска градина – Борисова градина – пл. Радой Ралин
Идеята на този кръгов маршрут беше че е почти изцяло през велоалеи и паркове. Около 12 км непрекъснат кеф през някои от най-хубавите места в София.
Но сега отскоро разбирам, че маршрута ми е бил нерегламентиран, защото минава през паркове. Разбирам, че луксът да поспортувам на открито, далеч от коли, не е бил одобряван от Столична община.
Другият ми любим вело-маршрут, който от 2024 стана непрекъснат, беше пл. „Радой Ралин“ – Борисова градина – Графа – Паметник на Патриарх Евтимий – велоалеята по бул. „Патриарх Евтимий“ – велоалеята по Прага – ВМА. Общо около 7 километра.
Но и този се оказва нерегламентиран, защото се оказва, че колоездачите не са желани в Борисовата и по Графа.
Освен в България, съм карала колело в още 3 европейски държави: Германия, Испания и Нидерландия.
В Нидерландия е ясно: велоалеи като слънце. Задължително минават покрай всеки един автомобилен път, независимо дали е междуградски, околовръстен или в града. Даже покрай някои магистрали има велоалеи. Има специално изградени паркове за тренировки с колела, дори за тренировки за планинско колоездене. Веломрежата там е непрекъсната. Може да се стигне до всяка точка на страната с колело.
Тези 7 км и 12 км, непрекъсната мрежа, които аз се гордеех че съм открила в София са смешни в сравнение с тамошните стотици километри, които могат да се навъртат без да слизаш от колелото нито веднъж.
В Нидерландия го няма този примитивизъм: да слизаш от колелото на светофар. Има специални колоездачни светофари, като преди светофарите има място, на което да се съберат няколко колела и да чакат.
Алеите са достатъчно широки и често могат да се видят двойки бабички и дядовци, които да карат един до друг. Те далеч не карат само от нужда. Често карат и за забавление: уикенда си правят пътешествия до някой непознат съседен град, или до техни приятели от съседно село.
Вело-паркингите също не липсват: пред всеки магазин, пред държавните институции, на гарите, пред домовете.
В Германия и Испания не бяха на чак толкова високо ниво като в Нидерландия, но ставаха за каране и съм си изкарвала приятно.
Тук в София най-честите предизвикателства, които съм срещала с колело, са:
- Изпаренията от коли по булевардите
- Прекалено високи бордюри
- Павирани улици
- Дупки по улиците
- Тесни улици, по които не могат да се разминат колело и кола
- Велосипедните рампи в подлезите, които се използват за тоалетна или в които живеят клошари.
- Високоскоростни булеварди
Когато планирам откъде да мина, си избирам терен, по който има възможно най-малко такива предизвикателства. Но това е възможно, защото познавам терена добре. А ако зад кормилото е някой чужденец? Как ще знае точно коя велосипедна рампа от подлеза на Софийския се ползва за тоалетна и коя не? Шансът да попадне на добре миришеща рампа си е хазартен шанс.
То и без друго в България хазартът е много по-харесван и одобряван спорт от колоезденето. Докога ще е така?
Да имаме добра веломрежа в София е доста скъпо начинание и очевидно общината все още не е дала тези пари. И докато не ги е дала, тя няма моралното право да събира пари от колоездачите под формата на глоби. Общината няма моралното право да забранява каране по „необособени“ алеи в парковете, преди да е обособила такива алеи. Няма право да прави колоезденето из София още по-трудно отколкото то вече е.
През тези дни много се изписа за нуждите на велоинфраструктурата, затова ще загатна само набързо:
- В парковете трябва да има цели алеи, които да са само и единствено за колела, а не да са споделени с пешеходци. (Както напр. има кучешки алеи в Борисовата).
- В София трябва да има работещ колодрум с достатъчно голям капацитет, където да можем да ходим да тренираме колоездене. Да има цели участъци в парковете, които да са за колоездачни тренировки, както е в Нидерландия също звучи добре.
- Велоалеите не трябва да са единствено покрай големите булеварди, защото там е най-голямата концентрация на шум и изпарения от коли и не е приятно да се кара точно там. Трябва да има алеи и по малките улички.
- Западните квартали до момента са най-откъснати от центъра с колело. Велоалеята по Тодор Александров е доста мръсна и неприятна и няма никаква друга нейна алтернатива. Би могло да има велоалея и по ул. „Цар Симеон“ например.
- Алеите да са широки, удобни, добре маркирани и със собствени светофари.
Според мен би било ключово гражданите, които карат редовно из София, да бъдат включвани в работни групи, които да решават проблемите с този вид транспорт. Общината би трябвало да е доста по-гостоприемна в тази насока.
Днес от 19:00 има протест, който вероятно ще е доста голям.
И дано скоро в София да имаме повече билборди, които да ни приканват да покараме колело и по-малко, които да ни приканват да завъртим „колелото на късмета“ в сайта на някое казино.