Автор: София Стоянова
“Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; ” Притчи Соломонови
Това е историята на едно момче от средната класа. Отраснало с пример както за градивност, така и за деструкция. Проявяващо ненужна агресия към малката си сестра от ранна възраст. Но тази агресия винаги закриляна от майка му, под предлог че той е единствения й син.
До седми клас той е учил близо до дома си и кръгът му е бил малък. Имал е лукса техните да го оставят сам да избира какво да прави. Предпочел е да прекара детството си с удоволствията на неговото поколение: футбол, порно и компютърни игри. И малко работа по уроците. Започва осми клас във Испанската гимназия – елитно централно софийско училище. Там за пръв път се сблъсква по-отблизо с различните класи. Вижда че има съученици, които могат да си позволят много повече от него. И това го притеснява. Няма и академични умения, с които да даде заявка за издигне в йерархията на класа. Остава му единственият избор да блесне чрез маймунджилъците си. Както е привличал внимание през цялото си детство.
В първият месец на осми клас препива с уиски и мента в едно от междучасията. Налага се да му извикат линейка за Пирогов. Това се разчува в цялото училище. И е началото на дълга тийнейджърска кариера в сферата на натравянията. Продължава с цигари и канабис. Така отива още по-назад в йерархията на класа, но вече има нова стълбица, в която да се издига: йерархията на отхвърлените.
Малко по малко става „готин“. Дружи със себеподобни от други класове, хваща си добро и тихо момиче за гадже, ходи по паркове, по концерти и протести. Все още обръща частично внимание на ученето и голямо внимание на рисуването. Пушенето на трева му докарва нови връзки, но го кара да се отчужди от семейството. Въпреки това тревната субкултура го поддържа да бъде добър и човечен.
В социална среда открива свой нов талант: бързо измисля смешки и рими, които се харесват. Отзивчив е към хората и не е нафукан, което му носи допълнителни точки. Започва да компенсира липсващите джобни като продава по малко трева на приятели.. Животът е една напушена и опиянчена идилия, опит за бохемско ежедневие.
Но идилията помръква, когато приятелката му се разделя с него. Според родителите й, макар и от добро потекло, той е твърде несериозен за нея. Тя прекарва целите си следобеди по частни уроци, а той в това време се шляе по улицата. Тя изкарва пълни шестици, на неговите оценки варират между 3 и 5. Макар да е от Люлин, техните имат много средства заделени за нея. А той макар да е от Лозенец, трябва да се справя сам. Тя има добре начертан план за следващите години, а той решава спонтанно по коя улица да завие. Раздяла заради социалната му класа и бъдещите му възможности
Той го приема толкова тежко. Дал й е девствеността си, младежките си надежди и най-ранния плам на любовта си. За нея може също да е било тежко, не се знае. Но техните са й се отплатили някак. Едва на 15, изоставен за първи път, той не знае как да се справи. Посяга съм алкохола и към ножчетата за бръснене. Мисли за самоубийство. Тежките му състояния преминават в тежки напивания. Реже си ръката в различни форми и с различна дълбочина. Отрича всичко детско в себе си.
Но все още не е лош човек. А е обиден и объркан добър човек. Злината идва с наркотиците. Когато е на 16, близък човек му пробутва амфетамини. Малко количество, но достатъчно да забърка лабилен човек като него. Проявява фанатичната си склонност да се забърква в субкултури. Само година по-късно вече редовен потребител на амфетамини и екстази. Иска да изпробва всички наркотици, до които се добере.
„Всяко вещество създава общество“ казва той сред приятелите си. И сменяйки веществата, той сменя и обществото. Това вече не са обикновените смотани тийнейджъри, които искат да изпушат един джойнт, за да почувстват живота. Обгражда се с озверели, самозабравили се момчета като него. Чувствата им са притъпени до толкова, че остава само надрусването. Агресията по време на трезвите моменти не им е чужда. Улицата ги сблъсква със сурови хора и ситуации. Да преметнеш някой смотан като му сложиш брашно в „джама“ е източник на приходи. Да ебеш някоя мацка, независимо дали тя би искала същото като е трезва, е повод за гордост. Да подиграеш някой интроверт е важно умение. За човек със разстроени от наркотиците емоции, чувствата на другите са последна грижа. Емпатията не съществува. Да разплачеш някой с обиди е спорт. Партитата са ежедневие, независимо дали домашни, в парк или в зала.
Парите от развъртането на наркотици му дават възможността да пробва нови видове. ЛСД, ДМТ, ПСП, метаамфетамини, кокаин и още много други. Те показват перфектен свят.. А когато нещо в реалния свят не съвпада с идеалистичните представи е време за агресия.
Изключват го от училище и това е повод за гордост. Хваща си приятелка, която е същата като него. Готина, надрусана и груба. Но и на тази идилия идва края, когато тя решава да скъса с него, защото има по-готини батки с повече пари. Отново идва мрачен период, отново има чувства, които трябва да бъдат притъпени.
И именно в този мрак прониква гласът на някой си Ценкин:
– Искате ли да станете милионер? Искате да се богат и уважаван? Аз ще ви кажа как става! Купете си този курс. Купете тези книги. Слушайте всичките ми лекции. И следвайте съветите ми безотказно. Мислете само и единствено за пари! Нищо друго не заслужава внимание освен парите и начините, по които да ги изкарате. Бъдете нагли, потъпквайте хората! Ако не стъпчите ближния, той ще стъпчи вас. Бягайте от бедни хора, дори да са ви роднини! Нормално е да се срамувате от тях, щом нямат пари. Да са имали! Станете неподправен нарцисист! Всеки месец си гледайте ръцете и откривайте 10 нови техни черти. Обичайте само себе си, в крайна сметка вие ще изкарате тези пари. Властта е пари: налагайте своята власт, даже когато не сте прав. Няма нужда да сте благ и хрисим човек – така няма да просперирате. Агресията е допустима, щом идва от вас – все пак това е признак за власт. Дръжте се все едно останалите са ви слуги! Като станете милионер, ще имате много слуги, така че тренирайте отсега. На вас всичко ви е простено, а на останалите нищо не им е простено! Никой не смее да се сърди на милионерите. Не забравяйте да си поспивате дълго. Ако имате работа в това време, някой друг ще я свърши вместо вас. Хапвайте стабилно, но няма нужда да отсервирате! Милионерите не си отсервират сами.
За момче без възможности и без религия, лекциите на Ценкин станаха опора. Наглото поведение вече беше втора природа за него. Но сега стана инструмент за по-висша цел. Многото пари решаваха всичките му проблеми: щяха да оневинят загубеното време, щяха да му дадат властта, която никога не е имал, щяха да наваксат за ниското му място в йерархията на класа. Щяха да накарат всичките мацки, които са го зарязали да съжалят за това. Щяха да привлекат много нови мацки, по-хубави от досегашните.
Обещанието за лесно и бързо богатство може да е добра мотивация. По чудо послуша загрижен съвет да спре наркотиците. Хвана се на корпоративна работа. Започна да замисля още схеми за пари. Остави всички бедни приятели. Но никой не му остана. Отчужди се от семейството, дотолкова че никой да не знае какъв му е характера. Но не се свенеше да им дава заповеди и да ги обижда. Не го притесняваше, че е неприятен за всички – нали следва съветите на Ценкин.
Няколко години живя без сериозна приятелка. Отблъсна много хора. В семейството придоби авторитет примесен със страх. Но си намери приятелка за чудо и приказ. На пръв поглед.
Двайсетгодишна украинка, от средната класа, трътлеста и с дълга коса. Изкарва прилични пари като маникюристка. Хубавичка, защото преминава през всички козметични процедури: лазерна епилация, пийлинг, антицелулитни масажи, ламиниране на мигли и вежди, маникюр, педикюр, солариум, фризьор, микрониделинг и др. Черпи идеи за стил на живот не от Ценкин а от Инстаграм. При нея богатството не се изразява във власт, а се изразява в притежание на вещи от модните марки Масимо Дути, Виктория Сикрет, Бос, Калвин Клайн и всички други. Може да не знае добре български, а английски хич, но знае всички тези имена. Знае и че има финансова бариера между нея и повечето от тези артикули. Негодуванието от тази бариера звучи по следния начин: „Оф, защо приятеля ми не е милионер?“ Тя вече знае за неговите ценкиновски въжделения.
Всяко нейно действие трябва да е достойно за инстаграм. Пътуването по европейските столици е само за да се разгледат тамошните магазини. И да публикува свои снимки пред витрините. Да се седне в скъп, луксозен ресторант. Ако нещо не е инстаграмируемо, то задължително е мизерно. Ако нещо не е на скъпа марка, то не е достойно. Но е достойно да се трупат цели шкафове с дрехи и обувки купени на намаление. Физически е невъзможно всички те да бъдат износени. Изкушението не е изключение, а е правило. И разбира се приятелят е длъжен да плаща за повечето от тези неща. А той го прави охотно, защото красотата на приятелката е важна. Милионерите имат красиви приятелки.
С какъвто се събереш, такъв ставаш.. Или какъвто станеш, с такъв се събираш? От един станаха двама. Жадни за пари бедняци, които се правят на богати. Обградени с ментори, които ги учат как да се преструват и как да харчат. Тази нова разновидност на средната класа: класата на измамените псевдо-милионери. Склонни да потъпчат всеки, който не се вози на тази въртележка. Но тя се върти в кръг. Къде ли ще ги отведе?