София Стоянова, написано специално за фактор.бг
„Домашно насилие“ е бюрократичен термин, който се стреми да назове поругаването на един живот в комфорта на собствения дом на жертвата. Тормозът може да има много различни проявления, както физически така и вербални. Най-често е и телесен и душевен. Даже и да е само в едната област, ефектите се преливат като скачени съдове.
Обидите и заплахите най-често взимат своята физическа дажба, под формата на нервност, учестен пулс, свиване на стомаха, безсъние или неспокоен сън, треперене, скърцане със зъби, косопад и много други . Може да се стигне дори до истинска болка и прояви на болестни симптоми без насилникът да е докоснал жертвата. Само заради безпокойството.
Тънкостта при словесните обиди е, че те много трудно могат да бъдат доказани в съда. По новините периодично четем за жена или мъж, които са били наранявани или дори убити в домашни условия. В повечето случаи е трудно тези случаи да бъдат изсветлени. Вече се е превърнал в клише фактът, че жертвата може да не осъзнава вредите от насилието или да я е срам да се обърне за помощ. Но в момента, в който потърпевшият успее да събере подкрепа и сили, съдебната система все пак заработва. Едно досъдебно производство може да е бавно и трудно, а разследващите не винаги са дружелюбни. Постановлението, което закрива делото, може да не е задоволително за ищеца. Но поне ако човек има документ от съдебна медицина и отиде да подаде жалба, няма да го отпратят с „нищо ти няма, тръгвай си.“
Същия ли е случаят със словесното насилие? Народът мъдро е постановил „казана дума, хвърлен камък.“ Думите наистина отлитат. Но когато се приземят, продължават да си тежат на мястото. И както добрите думи, могат да окрилят човек и да му помогнат да сбъдне въжделенията си, така и отровните думи могат да превърнат ежедневието в ад.
И колко хора живеят с усещането, че някой умишлено изопачава най-слабите им страни. Колко хора чуват всеки ден, в собствения си дом, че са грозни, глупави, маловажни, ненужни, пречещи? Колко страхливци се крият зад това, че обидите им са почти недоказуеми?
Последиците от подобно отношение варират в широк спектър: от неприятно чувство до самоубийство. По средата са бездействието, тревожността, лошото настроение, обезверяването, самонараняването и много други. Негативни последици са дори часовете, прекарани в разсъждения върху гледните точки на насилника. Но мъчителната китайска капка е най-вече липсата на спокойствие в дома.
А спасението? Ако пострадалият от словесно домашно насилие превъзмогне срама и разкаже за обидите, може да чуе най-различни неща. „То не е добре човек да е много тънкообиден“, „Насилникът е прав“ и други. В най-добрият случай ще чуе „не ги слушай тези обиди“. Ако човек пък реши да потърси помощ от полицията, наказателния кодекс гласи следното: „Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева“.
В Библията е казано „На този, който те удари по едната буза, обърни и другата“. Но колко бузи има човек?
Пиша този текст без познанията на лекар, психолог или психиатър, но като човек, който има лични наблюдения върху различните видове домашно насилие. Важно е да също да кажа, че трябва да опазваме свободата на словото като най-важната човешка ценност.