София Стоянова, написано специално за предговор на антологията “Правото да се очароваш”
Ако беше станал всемирен потоп, който да унищожи всички книги на хартиен и дигитален носител, кои книги биха олицетворявали своеобразния Ноев ковчег? Кои книги носят в себе си текстове от възможно най-много други книги? Кои книги пазят в себе си постиженията на най-много различни автори? Това са антологиите.
Съставителят на поетична антология е като един сервитьор на поезия, който неуморно носи на читателя нови порции. Читателят от своя страна има възможност да опита разнообразни изискани ястия, нечувани деликатеси, отлежали вина и десерти по забравени рецепти.
В антологията произведенията идват на мястото си по най-естествен път, а съставителят има чувството, че книгата се пише сама. Съставителят е само диригент, който през целия концерт не издава нито звук, но от него зависят всички инструменти в оркестъра. Съставителят определя тембърът и нюансите на вече готовата мелодия.
И ако питате, какво обединява петдесетината автори в тази сбирка? За мен общото е „Палещото съпричастие на световната мечтателност и скритата неутолима болка по всечовешката грижа…„