Развод, собствен апартамент и собствена кола. Това са „подаръците“, които получих за 30-ия ми рожден ден.
Не исках нито един от тези подаръци. Плаках от развода, мрънках от локацията на апартамента и недоволствах от слабия двигател на колата. Но се оказа, че точно това са нещата, от които имам нужда.
Това са „подаръците“, които ми позволиха да постигна живота, който искам да живея. Да изградя нещо ново. Върнах се към плуването, започнах фитнес. Започнах да си готвя всеки ден за закуска, обяд и вечеря. Свалих 8 кг за 6 месеца. Пиша всеки ден от 5 месеца насам. През август изминах повече от 2000 км, шофирайки. Запознах се с готини нови хора, поработих на интересна нова работа.
Не ме разбирайте погрешно. Разводът е ужасно нещо, мълчаливият „непоискан все още“ развод също. Винаги е по-добре човек да е част от здраво и сплотено семейство. Но ако нещата така и така не са сработили, е по-добре да запретнем ръкави и да се отблъснем от дъното възможно най-бързо. Няма нужда да си трошим времето в самосъжаления. Станалото – станало, сюжетът си е сюжет… Пък може и да се окаже подходящ сюжет за книга.
P.S. Обикновено рядко се говори за разводите, защото разводът е вид провал. А всеки предпочита да говори за успехите си пред това са си признае провалите. Но аз май обичам темите, които са обект на стигма в обществото. Освен колоезденето в София и “парясниците”, имам и още няколко такива теми.