Автор: София Стоянова, написано специално за “Литературен вестник”
Моят дядо Радой Ралин ни напусна през 2004г., когато бях едва на осем години. Образът, който в последствие съм си изградила за него, идва главно от разказаното от родителите ми, но и прочетеното в книгите „Просто живях…“[1], „Хора и срещи по моя път“[2] и „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“[3]. Личният контакт с негови приятели и познати също ми е помогнал да разбера повече за неговия характер и дейност. Те винаги ще помнят проявите му на свободен дух и антидогматизъм. Но най-подробни данни за неговото битие намерих в творчеството му. Той е писал в период от 60 години и се е изявявал като сатирик и лирик; драматург и киносценарист; белетрист и документалист.
На 23 Април 2022г. се навършиха 100 години от рождението му. Наред с честванията и събитията, годишнината беше отбелязана със серия от издания. За литературните изследователи биха били особено ценни юбилейните публикации „Просто живях“ и „Обновяване на причините: Радой Ралин“[4], чиито автори обстойно изследват творческия свят и социокултурното присъствие на сатирика. А любителите на лириката биха се насладили на съставената от Божидар Кунчев „Радой Ралин: Поезия“[5] и подробния сборник „Радой Ралин: Събрано“[6]. През 2022 излезе и фототипно издание на пословичния сатиричен сборник „Люти чушки“[7].
Целта, която заложих зад „Късно Откритие“ също беше да почете юбилея. Но съдбата бе отредила да излезе от печатницата през Април 2023 година – точно навреме за 101-годишнината. Първоначалният ми замисъл беше да събера около 30 произведения от стихосбирките, които до онзи момент ми бяха най-познати. Но работейки върху подбора, пред мен се разкриваха непознати образи на поета. Успях да доловя духовния му растеж през годините, обновяването на причините, гражданското неподчинение.
„Основната идея на подбора на София е пътуване на Радой Ралин към самия себе си. Това е основния стожер, по който се движи творбата.“ – посочи литераторът Росица Димчева в интервю по радио „Христо Ботев“. „И когато един човек чете тази книга, той също така ще пътува към самия себе си… Защото ще открива неща, които самия той е преживял и които може би ще преживее… Късно откритие на една велика личност.“ – допълни тя.
Първата половина на книгата обособява ранните поетични опити. Ралин опитва да обхване в ритъм младия си глад. Войнишката му тетрадка побира суровите впечатления от доброволното му участие в последната фаза на Втората Световна Война. Природните картини са изрисувани чрез най-неочакван детайл. Любовните и бащински сюжети изповядват сложността на вътрешния му свят. Чрез тези реалистични мотиви исках да отбележа началото на творческия път на поета.
И после идва ред за втората част на „Късно Откритие“ – лириката с философска и обществена насоченост. По мои наблюдения, след 1968 година Радой Ралин става виртуоз на лиричния език. Стихотворенията губят реалистичния привкус, който имат по-ранните работи, и се насищат на философски, но не винаги оптимистични образи. Тази година е преломен момент в живота му.
През 1968г., след донос от Анастас Солаков, сборника с народни епиграми „Люти чушки“ е иззет от книжарници и складове. Половината тираж вече е бил продаден, но другата половина е конфискувана и изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. В последствие са уволнени Радой Ралин и Борис Димовски, както и директорът на издателство „Български художник“ и редакторката на книгата. Наказани са всички служители, които са работили по книгата, а директорите на издателството е трябвало да възстановят разноските по издаването. Спрени са и редица други книги – сатирични и не, включително стихосбирката на Радой „Късни свидетели“, която вече е била одобрена за печат.
В следствие на уволнението, той остава без работа в продължение на осем години. Предаваните от него творби, масово са отказвани от издателства. Единствено преводите, които прави са допускани до печат. Но той не спира да пише. Поетическите заложби го предпазват от пагубния ефект на сатирическото му възприятие. Именно през 1970 година той написва в „Елементарна елегия“:
Правото да се разочароваш –
туй е най-присъщото ти право,
нещо като свойството да дишаш.
В поезията си след 1969 той изповядва суровите чувства на огорчение, тъга, омраза и цинизъм. Но именно там се ражда идеята за изтласкването на саждите. Именно, докато е обиден от официалната власт, той намира своята вътрешна опора. Докато цяла България говори случаят „Люти чушки“, той е сам за себе си единствен зрител. Макар произведенията му да са прогонвани от редакциите, той бива добре дошъл у себе си. Свободата му „се ражда всред нежната почва на чувството.“
И тук идва мотивът за „свободата – блян недостижим“ – както лична така и национална, тя заема важна роля в идейния спектър на поета. Както гласи „Молитва“: „Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда.“ Така той всеки ден преоткрива своята свобода. Ежедневно й добавя нови краски, придава й ново значение. Всеки ден се намира нов герой, който да я отстоява. Всеки ден се намира нов вид свобода, който трябва да бъде защитаван. Интересни творби като „Реквием ‘69“, „Коноп“, „Далновидност“ и „Рожден ден“ в допълнение към „Една подробност за свободата“ и „Самоучител по свобода“ разгръщат в детайл необятната тема.
Сюжет, който винаги се завръща, е нестихващата любов с италианката Лаура. Макар да я е виждал на живо само няколко пъти, до дълбока старост те поддържат контакт по телефона, чрез писма и чрез… любовната лирика посветени на нея. Най-знаковите от тях присъстват и в „Късно Откритие“.
Във втората половина на подборът обособих и една любопитна за мен част – пътя на развитието на българската литература. Светлите фигури на Яна Язова, Кирил Христов, Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и др. са го вдъхновили да даде свой прочит върху тяхната личност. Поместила съм и работи, посветени на литературни дейци, с които са били близки приятели: Атанас Далчев, Вихрен Чернокожев, Иван Пауновски, Татяна Филева и Никола Фурнаджиев.
Темите: ранните етапи на живота, природа, семейство, любов, срещи с любими автори, откриване на личното щастие, голямата тема за свободата и накрая проблемът за старостта и преходността, се преплитат една в друга, в опит да очертаят света на поета. Неслучайно подборът завършва с „Всичко ми говори“, която обобщава събраното до момента като една монументална удивителна.
„Късно Откритие“ е първата книга, която излиза с моя помощ. От деня, в който ми дойде идеята за нея до момента, в който получих първите бройки измина дълго време. Време, в което ме съпровождаха идеите на един от великите български автори. Време, в което се наслаждавах на мелодични словосъчетания и нестандартни хрумвания. Време, в което бях свидетел на мъдри откровения, от които можах да почерпя изводи и за себе си. А по големият интерес, който изданието развихри след себе си, съдя че в нашето общество има силен глад за култура, който тепърва предстои да бъде засищан..
[1] “Просто живях…“ Издателски център “Боян Пенев”, 2021, ISBN 978-619-7372-30-4 – Литературна анкета на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин;
[2] „Хора и срещи по моя път“, Издателство „Меридиани“, 2002 – Мемоари на биологичния брат нa Радой – Вълчан Хаджи-Вълчанов;
[3] „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“, Издателство „Изток – Запад“, 2013, ISBN: 978-954-321-194-4 – Реставрация на изгореното досие, водено срещу Ралин от Държавна Сигурност, направена от Таня и Стефан Стоянови;
[4] „Обновяване на причините: Радой Ралин“, Издателство „Кралица МАБ“, 2022, ISBN 978-954-533-204-3
[5] „Радой Ралин: Поезия“, Издателствто „Рива“, 2022, ISBN: 978-954-320-789-3 съставител: Божидар Кунчев;
[6] „Радой Ралин: Събрано. Юбилейно издание“, Издателство „Милениум“ 2022, ISBN: 978-954-515-578-9
[7] „Люти чушки“, Издателство „Модерно изкуство“, 2022, ISBN 978-619-736-903-8