Кога печална есен наближава
и жълт листец по вятра полети
в оставена от птичките дърбрава
дете, обичаш ли да ходиш ти?
Обичаш ли под дъбове вековни
по дни унесена в самота
да слушаш песнопения гробовни
във вихъра на сухите листа?
Да гледаш как пълзи мъглата
по чуките на Стара планина
да плачеш над тревите и цветята
попарени от ранната слана.
Девойко, ако в сладкото безумие
на есен теб по-мил е тоя свят
ела по губещи се татък друми
ний ще вървиме мълком и без думи
сърцата наши ще се разберат.
Кирил Христов