На днешния ден преди 151 години в Букурещ е отпечатан първият брой на вестник “Свобода” под редакцията на Любен Каравелов.
“Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите – вода, така също за човека е потребна най-напред от всичко свобода” – с това послание на 7 ноември 1869 г. излиза първият брой на вестник “Свобода”
Целите на изданието са “да защитава българските интереси и да показа на българския народ път, по който той да върви, за да може по-лесно да достигне до своето нравствено съвършенство и до своята политическа независимост”.
Любен Каравелов е автор на голяма част от статиите във вестника, но cъщо е и редактор на всички постъпващи материали. Сред сътрудниците на изданието са Иван Мънзов, Васил Левски, Димитър Ценович, Иван Вазов и др. От месец юли 1872 г. Христо Ботев става помощник и съредактор на Любен Каравелов. Известен вече по това време като поет и публицист, той публикува в Свобода свои стихотворения, сред които са “Майце си”, “Елегия”, “Към брата си”и “Делба” (посветено на Л. Каравелов). Двамата идейни съмишленици намират обща литературна изява в популярната фейлетонна рубрика “Знаеш ли ти кои сме?”, създадена от Любен Каравелов от бр. 22, 1871 г. на Свобода, която продължава и в Независимост. Акцентът в тези фейлетони е преди всичко върху слабостите в българския културен и литературен живот – бездарието на публицисти и преводачи, резервираното отношение на някои общественици към революцията и др.
Свобода (Вестник политически и книжевни) се списва от 1869 до 1874 г. в четири годишнини, с прекъсване между 25. 11. 1872-22. 02. 1873. Вестникът е спрян от румънските власти по настояване на турското правителство. Отново е възстановен от Любен Каравелов на 23. 02.1873 г., но вече под заглавие Независимост. Последният брой от него излиза на 12 окт. 1874 г.
“Както е потребен на земните животни въздух, а за рибите – вода, така също за човека е потребна най-напред от всичко свобода” Колко простичко и ясно е казано и датата е 7 ноември 1869 г Доста години по-късно другарят Георги Димитров, заместил думата “СВОБОДА” с “ДРУЖБА със СССР” и станал “автор” на фразата, която се изучаваше в българските училища:„Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Това от своя страна промени поговорката: “дружбата си е дружба, но сиренето е с пари” и българското сирене стана безплатно за тях. Така го вижда и Марина Цветаева:
“..няма дружба на победеният с победителят”.