Skip to content
  • За Сайта
  • За Мен
  • Контакт
sophiastoyanova.com

sophiastoyanova.com

онлайн вестник

  • Новини
    • Новини Мечти
    • Реални Новини
  • Литература
    • Българска Литература
    • Световна Литература
    • Цитати
  • Две Лица
  • Биографии
  • Годишнини
  • Галерия
    • Изкуство
    • Фотография
  • Свобода за Канабиса
  • Размисли
  • Toggle search form

Из дневника на Кирил Христов – 24/12/1931

Posted on 24/12/202031/12/2021 By София Стоянова No Comments on Из дневника на Кирил Христов – 24/12/1931

24 декември 1931, събота

Няколко дни вече са заети с дреболии. Правим с Номча разни покупки за подаръци, пишем за празниците писма и поздравителни карти. Днес накичих великолепно елхата, поставена пред голямото огледало на скрина. От едната страна купове пакети, нейните подаръци (на брой 13!), от другата – моите. Ще празнуваме сам-сами. За утре следобед е поканена Рацек; ние у нея – на 26. Тъжно ми е, мрачни предчувствия, че посрещам тоя ден за последен път. Правя големи усилия и сполучвам да изглеждам весел през цялата вечер. Номча се радва като дете на подаръците си, особено на двете хубави ръчни чанти, едната от Рацек. Към 11ч. Излязохме да се разходим в студената коледна нощ. Отидохме дори в краища, където няма никакви сгради, из полето. В 12ч. Забелязахме, че се събират хора към черквицата „св. Матей“, сред гробищата на предградието. Отиваме и ние на нощна литургия (на чешки мше – от messa). Неотоплената студена като ледница черква се напълни с хора и бързо се стопли. Игриви народни песни, някои в танцов такт. Свещеникът разиграва някаква пантомима, чиито отделни части се отбелязват с биене час по час на звънец. Той не е никакъв посредник между бога и народа. Една егоистична високомерна затвореност – може би по-голяма, отколкото в някои от древните религии. Богомолците трябва да се задоволят да гледат само гърба и угоения врат на попа. И в песните има толкова малко черковност. А стотини нищи духом стоят равнодушно, без никакъв израз в лицата. Стана ми противно и излязохме, преди да се свърши тази смешна и жалка божия служба. Срещнахме някои зли, ядовити погледи, загдето се осмеляваме да напущаме службата по средата. Вън, в необятния божи храм, се извършва такова чудно богослужение!

Прага през зимата. Снимка на Richard Ley от Pixabay


Из дневника на Кирил Христов “Време и съвременници” том 11.

Българска Литература

Post navigation

Previous Post: Luck* by Edgar Allan Poe
Next Post: Честито Рождество Христово!

Leave a Reply Cancel reply

You must be logged in to post a comment.

Най-нови

  • Сатиричния театър отбеляза 100 години от рождението на Радой Ралин 30/04/2022
  • 100 години Радой Ралин! 23/04/2022
  • Тази година на Трети Март ще празнувам Трети Март 1918-та година 28/02/2022
  • Радой Ралин за мира 25/02/2022
  • Един храст в ж.к. Изток 20/02/2022

Категории

  • Биографии
  • Българска Литература
  • Годишнини
  • Две Лица
  • Литература
  • Новини Мечти
  • Размисли
  • Реални Новини
  • Световна Литература
  • Свобода за Канабиса
  • Цитати

Архив

  • April 2022
  • February 2022
  • January 2022
  • December 2021
  • October 2021
  • September 2021
  • July 2021
  • December 2020
  • November 2020

Календар

April 2023
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
« Apr    

Copyright © 2023 sophiastoyanova.com.

Powered by PressBook WordPress theme