Останаха броени месеци до 100-годишнината от рождението на моя дядо Димитър Стоянов – Радой Ралин, а текстът на книгата с мой подбор на негови стихотворения, която нарекох “Късно Откритие”, вече е готов и е в издателство “Модерно Изкуство”. Това ще е първата и, надявам се, далеч не последната книга, която помагам да се издаде в България.

Признавам, че на моменти ми беше много трудно, поради липсата ми на професионални знания в областта на литературата (имам само един завършен семестър във филологическа специалност и нищо повече) и на моменти исках да се откажа от това начинание. Но с много четене и препрочитане на стихотворенията, които бях подбрала и с помощта на една изчернателна двучасова лекция с моята съседка проф. Росица Димчева, успях да “надуша” цялостта на подредбата.

За мен се получи една вълшебна книга, с която много се гордея, и която мога да препрочитам с удоволствие. Подарявам ви три стихотворения на Радой Ралин, които ще бъдат част от книжката с избрано творчество:

Късно откритие

Защо ли бяха всички крясъци
и поетични закани?
Света променят мислите и думите,
но не шумът.
Съвремието ни е улично момиче,
готово всекиму срещу усмивка
или срещу пари
да се раздава.

От посегателства се пaзи любовта.

Изкуството е непрекъснат свян
пред действителността.
И обяснението закъснява.
Но след това
отдаването става пълно,
очаквано от теб и нея
и траещо като живот.

Изкуството –
едно безкрайно непостигане.

1964

В настроение с Аристофан

Четях си непрестанно Аристофан.
Не ме смущаваше пазарното тържество на Коледа.
Дори и класиката имаше
защо да се черви.
И ми беше приятно,
че целият му персонаж
е бил напълно наш.

И пак прописвах успоредно стихове
и карах второ детство,
без да се чувствувам за миг дори
незнаен вундеркинд.

Останал бях без всякакви пари
и не изпитвах притеснение
като Икар – цял облепен в банкноти –
готов да надиграя първото дете,
което се учи да псува
и е гордо с това си превъзходство.

Промяната е напън неосъществим;
природата се инати
чрез своето несъвършенство.

А аз съм само „Аз“, защото пиша криволици,
подбирани от бъбренето на детето
                                    в рая на първата му люлка.

1986

Една подробност за свободата

Свободата се ражда
всред нежната почва на чувството.
Тя вирее
в личното ти отношение
към всеки един човек,
към всички земни твари,
към наноса от исторически събития
и възгледи.
Свободата ти е собствена реалност.
Не може да я унижават
капризите и издевателствата
на никой режим.
Но са в състояние да я отлагат
с финансова диета и парламентарни симулантства
да те изнудват с неотложен глад,
затова продължавай живота си,
превърни се в гражданско неподчинение.