В настроение с Аристофан
Четях си непрестанно Аристофан.
Не ме смущаваше пазарното тържество на Коледа.
Дори и класиката имаше
защо да се черви.
И ми беше приятно,
че целият му персонаж
е бил напълно наш.
И пак прописвах успоредно стихове
и карах второ детство,
без да се чувствувам за миг дори
незнаен вундеркинд.
Останал бях без всякакви пари
и не изпитвах притеснение
като Икар – цял облепен в банкноти –
готов да надиграя първото дете,
което се учи да псува
и е гордо с това си превъзходство.
Промяната е напън неосъществим;
природата се инати
чрез своето несъвършенство.
А аз съм само „Аз“, защото пиша криволици,
подбирани от бъбренето на детето
в рая на първата му люлка.
1986