Преди месец и половина си отиде моя съсед от трети блок – журналистът Георги Недялков. За него нямаше поставен некролог, нямаше съобщения по медиите, нито по соц. мрежите.
Макар и потомък на аристократичен български род, той живееше скромно и бедно. Въпреки интелигентноста си, работеше във фабрика. Апартаментът му е фрагмент от една изминала епоха – с картини по стените, старинни мебели, книги навсякъде. Но беше целия покрит с паяжини, все едно е необитаем. Под паяжините лежаха оригинални картини от Райко Алексиев, безценни издания от преди 1944, портрети на неговите предци и още много символи на благоденствието на рода му преди да дойде комунизма.
В последните години от живота си, пишеше кратки статии за вестниците “Над 55” и “Трета възраст”. Казваше, че не го е страх от пандемията, защото страхът е робство за душата. Обичаше да купува картини на неизвестни художници от битака за по лев -два. Аз му подарих една моя картина, за да добавя към чудната му колекция.
Отиде си поредният духовит неудачник, който не е успял да се реализира през тежките времена на гадния социализъм. Но ние ще помним яскрящият му поглед, когато заговореше за литература и нервното бързо говорене, когато обясняваше за любимите си автори, художници и композитори.
Почивай в мир!