Стихосбирката „Късно Откритие“ преоткрива поезията на Радой Ралин в 21-ви век
Моят дядо Радой Ралин ни напусна през 2004г., когато бях едва на осем години. Образът, който в последствие съм си изградила за него, идва главно от разказаното от родителите ми, но и прочетеното в книгите „Просто живях…“[1], „Хора и срещи по моя път“[2] и „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“[3]. Личният контакт с негови приятели и познати също ми е помогнал да разбера повече за неговия характер и дейност.