Предизобрната кампания за първия тур премина необичайно „тихо“.
На всички избори през предишните години бяхме свикнали градът ни да прелива от предизборни реклами. На всеки трафопост имаше плакати с лица на кандидати (някои от тях с дорисувани мустаци). Входовете и пощенските кутии преливаха от листовки, някои поставени по-старателно, други разпиляни по земята като килим. На входовете на всяка метростанция по няколко тийнейджъри се надпреварваха кой пръв да подаде листовка. На централните площади и спирки се разпъваха огромни шатри и под тях бяха наредени брандирани тениски, водички, карти, вестници и всякакви други щуротии. Понякога на един и същ площад имаше по 2-3 такива конкурентни шатри, чиито екипи по цял ден мятаха враждебни погледи помежду си и се надпреварваха кой ще залови поредния гражданин.
В резултат на това, навсякъде се говореше за избори. В рейсовете, в кафенетата, от случайни минувачи се чуваха всякакви коментари относно политическата обстановка: от сериозни анализи на политики, до махленски коментари относно личностите на политиците. Всеки българин е посвоему сатирик, когато дойде ред да се говори за политика.
Но тази година, много странно, не беше така. Не дочух нито един смешен лаф или дори обикновен разговор за изборите. Не видях нито една листовка, дори смачкана и изхвърлена. Едвам се разбра кога ще има избори, едвам се разбра кои ще са кандидати. Дори нямаше предизборен дебат преди първи тур.
Другото странно нещо бяха предизобрните прогнози. На предни изобри социологическите агенции всеки ден се надпреварваха да пробутват прогнозите си. Отбелязваха и как тези прогнози се променят в хода на кампанията. Тази година не беше така и прогнозите се появяваха едвам-едвам. Два дни преди изборите излезе безнадеждната прогноза “13,5% разлика между водещите кандидати.” в полза на Йотова пред Гюров. Други прочувания показват разлика от 12,8, 14,5 и 18,1 пункта. Действителните резултати опровергаха тази стряскаща прогноза и реалната разлика беше само 2,8%. Агенциите са били в грешка с повече от 10%. Но тишината продължи и това огромно разминаване в прогнозите не получи вниманието, което заслужаваше.
Въпреки тишината на тази предизборна кампания, има един факт, който говори по-силно от всякакви слогани.
Гюров категорично печели вота на българите по света. По данни на ЦИК Гюров има повече гласове от Йотова в 44 от 60 държави по света, а Йотова има повече гласове от него само в 15.
Както се вижда на графиката, в Европа Гюров печели убедително в 30 държави, сред които редица от най-развитите европейски държави. Най-силни са резултатите в Полша (75,16%), Люксембург (74,24%), Унгария (72,00%), Словакия (69,68%), Нидерландия (69,20%), Швейцария (63,55%), Швеция (61,32%), Хърватия (60,56%).
В Европа Йотова печели само в 7 държавици: Косово, Северна Македония, Турция, Черна гора, Албания, Беларус, Молдова.
“Мълчанието е едно от средствата за масова информация” – казва Радой Ралин и мисля, че тази предизборна кампания премина под този слоган.
Йотова и повечето медии мълчаха загадъчно през цялото време. Тя е отказала покана предизборен дебат в “Извън ефир” и е отказала интервю в CNN, Deutsche Welle, “Извън ефир”, БНР и още кой знае къде. Явно че единственият й шанс за победа е тактиката „И глупакът е умен, докато мълчи.“ Но българите по целия свят се изказаха вместо нея и категорично отхвърлиха слабата ѝ кандидатура.
А в същото това време, с всички свои интервюта и изяви, Гюров умело показа, че е способен да изпълнява президентската публична роля и да представлява България пред света по един достоен начин. И тези действия се виждат по-добре от всякакви думи и лозунги.
И нека и ние тази неделя да нарушим мълчанието и гласувайки с номер 4 да дадем шанс на нашата България да бъде модерна, силна, достойна и една идея по-далеч от лапите на автокрацията.
(Графиките са от сайта на ЦИК)