Skip to content
  • За Сайта
  • За Мен
  • Контакт
sophiastoyanova.com

sophiastoyanova.com

онлайн вестник

  • Новини
    • Новини Мечти
    • Реални Новини
  • Литература
    • Българска Литература
    • Световна Литература
    • Цитати
  • Две Лица
  • Биографии
  • Годишнини
  • Галерия
    • Изкуство
    • Фотография
  • Свобода за Канабиса
  • Размисли
  • Toggle search form

Журналист

Posted on 19/07/202104/01/2022 By София Стоянова No Comments on Журналист

Мразя, когато в парковете има неадекватни бабички, които винаги споделят мнението си на околните – познати и непознати, търсейки само някои да се съгласи с тях. Особено когато го правят на площад „Журналист”. Името на площад “Журналист” предполага там да се събират хора с една идея по-интелектуални от останалите (и с много идеи по-интелектуални от онзи тип бабички). 

Защо ли площад „журналист” е кръстен така? Дали е кръстен  на журналиста, който ходеше там да си пише статиите, защото в мизерната му стаичка било прекалено тягостно, и той прехвърлял тази тягост в статиите? Той е имал нужда от пищна обстановка, за да пише. Затова той ходеше на площада, носейки си само молив и листи, сядаше винаги на една и съща пейка, и започваше да пише. Първоначално никой не го знаеше, защото предишните му статии не бяха добри, но после хората започнаха да му четат статиите, после научиха името му, после научиха клюки са него и го видяха по телевизията, и накрая се научиха и да го разпознават на улицата.  Първо при него на площада идваха двама-трима студенти, които само го гледаха докато пише и, чак когато станеше да си тръгва отиваха при него и му задаваха по някой съдържателен въпрос. После започнаха да идват все повече хора, все по-неприятни хора и все по-фамилиарничещи хора. Всеки си мислеше, че щом е прочел всичките му статии (от тези, писани на площада),  може да го тупа по рамото, или по гърба, да го нарича с малкото му име и да го разпитва за личния му живот.  Даже някои хора вече го причакваха на площада и веднага щом журналиста отидеше там, те го засипваха с максимума на плитките си умове. Той вече не можеше да разсъждава и да пише над въпросите, които го вълнуваха, защото всеки се надпреварваше да му предложи някоя от множеството свои глупости.
 

След време той престана да пише тези хубави статии, които заплениха хората, просто защото нямаше къде да пише. Обаче тълпата си намери нови статии, на които да се възхищава и те изместиха спомена за журналиста, чийто статии тя уби. Той не можа отново да започне да пише навън. Двама трима студенти си спомняха за него, само до толкова, че да кръстят на него площада – „Журналист” и да го забравят завинаги.

София Стоянова

24.10.2013, площад “Журналист”, София

Част от сборникът с къси, нереалистични разкази “Две Лица”

Две Лица Tags:short stories

Post navigation

Previous Post: Пътешествие из абстракцията
Next Post: Две Лица

Leave a Reply Cancel reply

You must be logged in to post a comment.

Най-нови

  • Сатиричния театър отбеляза 100 години от рождението на Радой Ралин 30/04/2022
  • 100 години Радой Ралин! 23/04/2022
  • Реална Новина: Започва процедура по преместването на Паметника на съветската армия 28/02/2022
  • Тази година на Трети Март ще празнувам Трети Март 1918-та година 28/02/2022
  • Радой Ралин за мира 25/02/2022

Категории

  • Биографии
  • Българска Литература
  • Годишнини
  • Две Лица
  • Литература
  • Новини Мечти
  • Размисли
  • Реални Новини
  • Световна Литература
  • Свобода за Канабиса
  • Цитати

Архив

  • April 2022
  • February 2022
  • January 2022
  • December 2021
  • October 2021
  • September 2021
  • July 2021
  • December 2020
  • November 2020

Календар

July 2022
M T W T F S S
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
« Apr    

Copyright © 2022 sophiastoyanova.com.

Powered by PressBook WordPress theme