Мразя, когато в парковете има неадекватни бабички, които винаги споделят мнението си на околните – познати и непознати, търсейки само някои да се съгласи с тях. Особено когато го правят на площад „Журналист”. Името на площад “Журналист” предполага там да се събират хора с една идея по-интелектуални от останалите (и с много идеи по-интелектуални от онзи тип бабички).
Защо ли площад „журналист” е кръстен така? Дали е кръстен на журналиста, който ходеше там да си пише статиите, защото в мизерната му стаичка било прекалено тягостно, и той прехвърлял тази тягост в статиите? Той е имал нужда от пищна обстановка, за да пише. Затова той ходеше на площада, носейки си само молив и листи, сядаше винаги на една и съща пейка, и започваше да пише. Първоначално никой не го знаеше, защото предишните му статии не бяха добри, но после хората започнаха да му четат статиите, после научиха името му, после научиха клюки са него и го видяха по телевизията, и накрая се научиха и да го разпознават на улицата. Първо при него на площада идваха двама-трима студенти, които само го гледаха докато пише и, чак когато станеше да си тръгва отиваха при него и му задаваха по някой съдържателен въпрос. После започнаха да идват все повече хора, все по-неприятни хора и все по-фамилиарничещи хора. Всеки си мислеше, че щом е прочел всичките му статии (от тези, писани на площада), може да го тупа по рамото, или по гърба, да го нарича с малкото му име и да го разпитва за личния му живот. Даже някои хора вече го причакваха на площада и веднага щом журналиста отидеше там, те го засипваха с максимума на плитките си умове. Той вече не можеше да разсъждава и да пише над въпросите, които го вълнуваха, защото всеки се надпреварваше да му предложи някоя от множеството свои глупости.
След време той престана да пише тези хубави статии, които заплениха хората, просто защото нямаше къде да пише. Обаче тълпата си намери нови статии, на които да се възхищава и те изместиха спомена за журналиста, чийто статии тя уби. Той не можа отново да започне да пише навън. Двама трима студенти си спомняха за него, само до толкова, че да кръстят на него площада – „Журналист” и да го забравят завинаги.
София Стоянова
24.10.2013, площад “Журналист”, София
Част от сборникът с къси, нереалистични разкази “Две Лица”