онлайн вестник
Веднъж прочетох “Двойната Лотхен” на Ерих Кестнер само за един ден.
И все още смятам това за вид постижение. Бях на 12 или 13 години и със семейството бяхме на една от регулярните ни екскурзии до езерото Панчарево. През 2007 – 2008 година това езеро все още не беше погълнато от град София, както е сега. Имаше усамотение, папури и любимата ми миризма на блато.
„Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.“
Тази строфа от Атанас Далчев е може би най-големият страх на хората, които прекарват дълго време в четене. А в днешно време работата от вкъщи може да носи същата нотка: на ден, който преминава глух и пуст
Моят дядо Радой Ралин ни напусна през 2004г., когато бях едва на осем години. Образът, който в последствие съм си изградила за него, идва главно от разказаното от родителите ми, но и прочетеното в книгите „Просто живях…“[1], „Хора и срещи по моя път“[2] и „Радой – смутителят на реда и тоягата на властта“[3]. Личният контакт с негови приятели и познати също ми е помогнал да разбера повече за неговия характер и дейност.