На 15-ти февруари тестът ми за Ковид-19 беше положителен. Един от шест хиляди петстотин осемдесет и деветте положителни теста в България на този ден.
Който се е виждал с мен през Януари 2020, знае, че бях от първите, които говореха за опасността от вируса, тъй като по това време новинарските агенции вече алармираха за появата на вируса в Китай. А аз знаех че вирусите се разпространяват бързо от човек на човек и е въпрос на време да достигне до страната ни.
Който се е чувал с мен през Март 2020, знае че се бях окупирала вкъщи с едномесечен запас от храна, трева и цигари и отказвах всякакви покани да излизам навънка. Ако някой искаше да се видим – виждахме се на видео чат. Одобрявах решението на правителството на Борисов за пълен локдаун от 13-ти март 2020. За мен здравето ми е един от най-важните приоритети и бях готова на всякакви жертви в името на това да не се разболея от Ковид-19 никога. Ако се наложеше да излизам – взимах една пръчка за боядисване, дълга метър и половина и с нея отмервах разстоянието между мен и околните. Приемах тази възможност за самоизолация като добро нещо – като шанс да пиша “Две Лица” и да съставя “Късно Откритие”, да остана малко насаме със собствените ми мисли, да посвиря на пиано, да се самоусъвършенствам, да ъпгрейдвам апартамента, в който живея (който наште бяха оставили в потресаващо състояние, когато заминаха за Нидерландия). Почти се радвах, че мога да си позволя да си седя вкъщи по цял ден. Естествено, тази огромна опасност за здравето не ме радваше ни най-малко
През Юни 2020 започнах да работя хоум офис – една от положителните страни на пандемията – възможността да работиш на тихо, от комфорта и чистотата на собствения си дом, пиейки от собственото ми кафенце и ядейки храна сготвена от мен току-що. През Април 2021 станах част от мениджмънт тийм-а на екипа.
Зимата декември 2020 – март 2021 беше ужасна. Аз, приятеля ми Виктор и сестра ми си седяхме вкъщи почти постоянно. Имало е цели седмици, в които никой от нас не е излизал нито веднъж. Купих си кростренажор, за да не губя форма. Вече вирусът беше започнал да се разпространява сред хора, които познаваме. Някои от приятелите на наште и дядо ми Радой загубиха битката с вируса. Бог да ги прости!
През пролетта на 2021 се ваксинирахме и започнахме да разхлабваме мерките, които бяхме усвоили. Започнахме да ходим на разходки на Панчерево, на Витоша, пеша през Борисовата от Изток до Орлов мост. Чувството беше прекрасно – свежият въздух навънка, слънцето, небето. Все пак исках на всяка цена да остана здрава – бях чела много за вредите за здравето след прекаран Ковид-19, а хората които се бяха сблъскали с вируса го описваха като адско мъчение. Но вече си бях организирала ежедневието, така че да се пазя максимално. Виждам се с хора само навън или у нас, избягвам заведения, нощни клубове, градския транспорт. Като се разминавам с някой по улицата, гледам да спазвам максимална дистанция.
На 14-ти Февруари – 265-тия ден след втората доза ваксина, четири дни преди деня в който бяхме планирали да си сложим бустерна доза и две години след като бях започнала да се пазя толкова истерично – ни споходи тази прокоба. Зарази ни приятелят на сестра ми Уили Фариоли , който и без това отдавна не харесвам по политически причини.
Първият симптом беше 37.5 градуса температура и болки в мускулите. Вече пети ден след първия симптом, преживявам цял коктейл от гадни чувства и неразположение, въпреки че за щастие не го карам тежко. Разбирам, че съм била права през цялото това време да се пазя толкова екстремно и че всичките усилия, които съм положила да се опазя досега, са си стрували. Но, какво да правя, пия си лекарствата за 100 лева и се надявам се да мине бързо.