Fri. Jun 18th, 2021

Няколко дни вече са заети с дреболии. Правим с Номча разни покупки за подаръци, пишем за празниците писма и поздравителни карти. Днес накичих великолепно елхата, поставена пред голямото огледало на скрина. От едната страна купове пакети, нейните подаръци (на брой 13!), от другата – моите. Ще празнуваме сам-сами. За утре следобед е поканена Рацек; ние у нея – на 26. Тъжно ми е, мрачни предчувствия, че посрещам тоя ден за последен път. Правя големи усилия и сполучвам да изглеждам весел през цялата вечер. Номча се радва като дете на подаръците си, особено на двете хубави ръчни чанти, едната от Рацек. Към 11ч. Излязохме да се разходим в студената коледна нощ. Отидохме дори в краища, където няма никакви сгради, из полето. В 12ч. Забелязахме, че се събират хора към черквицата „св. Матей“, сред гробищата на предградието. Отиваме и ние на нощна литургия (на чешки мше – от messa). Неотоплената студена като ледница черква се напълни с хора и бързо се стопли. Игриви народни песни, някои в танцов такт. Свещеникът разиграва някаква пантомима, чиито отделни части се отбелязват с биене час по час на звънец. Той не е никакъв посредник между бога и народа. Една егоистична високомерна затвореност – може би по-голяма, отколкото в някои от древните религии. Богомолците трябва да се задоволят да гледат само гърба и угоения врат на попа. И в песните има толкова малко черковност. А стотини нищи духом стоят равнодушно, без никакъв израз в лицата. Стана ми противно и излязохме, преди да се свърши тази смешна и жалка божия служба. Срещнахме някои зли, ядовити погледи, загдето се осмеляваме да напущаме службата по средата. Вън, в необятния божи храм, се извършва такова чудно богослужение!

Прага през зимата. Снимка на Richard Ley от Pixabay


Из дневника на Кирил Христов “Време и съвременници” том 11.

Leave a Reply